* * *

Булин глас от гроба (2)

Бре, де се й чуло, видяло,
зълва буля си да жилей
като Маринка буля си?
Девет я години жиляла,
жиляла не се й засмяла.
На десетата година
в неделя рано ранила,
че си главата умила,
вземала тамян и свещи
и на гробища отишла.
Приляла, прикадила я,
викнала, та заплакала:
- Бульо мо, братовице мо,
я стани, бульо, я стани,
че ме на ситно оплети,
ситно плетене българско.
Буля й се от гроб обади:
- Кълно Маринке, булина,
не мога, буля, да стана,
змия ми й очи изпила,
в коса ми й гнездо извила
пъстри змейчета излюпила...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010