|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (1)
Пасъл е Станьо шилета
във тия селски гробища,
тежка го дремка налегна -
засвири с медни кавале.
Чуди се Станьо, мая се,
дали му кавал отсвирва,
дали му мома отпява,
от тези силни седянки,
или му агне отблява
от голямата сюрия.
Нито му кавал отсвирва,
нито му агне отблява,
нито му мома отпява -
буля се от гроб обади:
- Байне ле, байчо Стояне,
нещо ще да те попитам,
правичко ще да ми кажеш -
оженихте ли байчо ти,
доведе ли ви невеста?
Хубава ли е като мен,
ходи ли често в черкова,
чини ли екран на мама,
на мама, още на тате,
гледа ли деца сираци?
Стоян на буля думаше:
- Нали ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа -
оженихме си байчо ни,
доведохме му невеста;
хубава си е като теб,
ходи си често в черкова -
на мама екран не чини,
на мама, още на тате,
деца сираци не гледа.
Ако й хлебец поискат,
а тя ги люто кълнеше:
"Отрова да сте пояле!"
Ако й вода поискат,
а тя майка им кълнеше:
"Отрова да ми е пила,
та да не ви е родила!"
Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46, № 80 - "Девер разговаря с
умрялата си снаха").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|