|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (2)
Де се е чуло, видяло,
зълва буля си да жалей,
както ми Янка жалела -
дор девет-десет години.
Станала рано в неделя,
нарина жар в кандилница,
наточи вино червено,
на гробищата отишла,
викнала, та заплакала:
- Стани ме, бульо, оплети (2)
на девет коси кадънски.
Отде я зачу буля й,
тя се от гроба обажда:
- Не мога, буля, да стана,
тежка ме земя натиска...
Конак, Поповско; хороводна (СИБ 1, № 990 - "Зълва жалее буля
си - 1").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|