|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (1)
Пасъл ми й Дойчо шиленца
край село, край гробищата,
Дойчо с кавал свиреше,
буля му от гроб се обаждаше:
- Я поспри, Дойчо, кавала,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли си бате ти,
взема ли добра стопанка,
носи ли мойто носене,
ходи ли мойто ходене,
гледа ли, драгинко, децата?
Дойчо буля си думаше:
- Бате се, бульо, ожени,
не взема добра стопанка,
не носи твойто носене,
не ходи твойто ходене,
не гледа добре децата.
Буля на Дойчо думаше:
- Нещичко ще те помоля -
на бате си да разправиш,
жена си добре да гледа,
децата да си прибере
и на школа запише.
Карапелит, Добричко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|