* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчин шиленца пасеше
край село, край гробищата,
на мермер камък седеше
и си с кавала засвири,
като си с кавал свиреше,
ясни му глас се зачу,
той си кавала повъзпря,
буля му от гроб продума:
- Драгинко Дренко, Дойчине,
ожени ли се батя ти,
взема ли булка хубава,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
поглява ли мой мил поглед,
гледа ли добре децата?
Дойчин си буля думаше:
- Батьо се, лельо, ожени,
не взема булка хубава,
не ходи твойто ходене,
не носи твойто носене,
не гледа, бульо, децата.
Когато седнат да ядат,
коричка, буле, им дава,
когато искат да пият,
помията водичка им дава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010