* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
накрая, край гробищата.
С меден кавал свиреше.
Кавала свири-говори:
- Де да си, буле, да чуеш!
От гробища глас се е дочуло:
- Дойче ле, младо пастирче,
Дойче, девер най-малък,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се бате ти,
взема ли ви буля хубава,
мяза ли на мене,
ходи ли мойто ходене,
гледа ли с моя мил поглед
и децата добре гледа ли?
Пък Дойчо отговаря:
- Бате се, буле, ожени.
Тя мяза на тебе,
с твоя мил поглед поглежда,
ама децата не гледа.
По пътя ходят и плачат
няма кой да ги съжали.
Буля на Дойчо пак дума:
- Дойчо ле, девер най-малък,
при бате си като отидеш
туй да му кажеш, разкажеш -
добре да гледа децата,
щото от хората е срамота,
а пък от Бога - грехота.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010