* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл си Таньо шилетата
край село, край гробищата.
Таньо си кавал свиреше,
кавалът свири, говори:
- Тук ли си, бульо Стоенце?
Буля се от гроба обажда:
- Ти ли си, мили драгинко,
тука съм, мили драгинко,
ала не мога да стана -
змия ми очи изпила
стануга вежди опасла.
Драгинко, мили драгинко,
нещичко ще те попитам,
правичко ще да ми кажеш.
Ожени ли се батьо ти,
найде ли булче кат мене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
- Бульо ле, бульо Стоенце,
батьо се, бульо, ожени
и найде булче кат' тебе
и носи твойта премяна,
и носи твойто носене,
ала не гледа децата.
Най-малкият Михаилчо
по пътищата замръква,
по пътищата осъмва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010