* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата.
Луната ясно светеше,
Дойчо с кавал свиреше.
Глас се под земя зачуло
от близо, откъм гробищата:
- Драгинко булин, деверко,
я спри кавала, послушай,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка,
мяза ли, Дойчо, на мене,
ходи ли моето ходене,
носи ли моето носене,
гледа ли добре децата?
Дойчо да свири престана,
уплашен тихо говори:
- Батьо се, бульо, ожени,
година както измина.
Добра стопанка доведе,
на тебе малко тя мяза,
но нали е, бульо, мащеха,
децата добре не гледа.
- Драгинко булин, деверко,
като в село отидеш
и на бате си да кажеш,
да не си пръска децата,
че макар там не живея,
за тях все плача, милея!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010