|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (1)
Дойчо си стадо пасеше,
край село, край гробищата,
стадо му кротко пасеше,
Дойчо с кавал свиреше,
а кавал свири-говори.
Буля се из гроб обажда,
тя на кавал приглася
и си Дойчо питаше:
- Драгинчо Дойчо, деверко,
аз ще те нещо попитам,
а ти правичко да ми кажеш -
ожени ли се батя ти?
Взема ли добра стопанка,
мяза ли Драгинко на мене,
носи ли мойто носене,
ходи ли мойто ходене,
гледа ли с моя поглед,
гледа ли добре децата?
Дойчо були думаше:
- Бульо, ле батьовицеле,
бате се, бульо, ожени,
взема си добра стопанка,
твойто ходене - ходи,
твойто носене - носи,
твойто гледане - гледа,
децата добре не гледа.
Галово, Оряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|