* * *

Булин глас от гроба (2)

Брей, къде се е чудо видяло,
зълва буля си да жалей,
като Марийка буля си.
Желя я малко, не много -
цели ми девет години
и още девет месеца.
Станала рано в събота,
месила бели хлябове,
разплела, та се измила
и на гробища отишла.
Наредила хляба на гроба,
приляла и прикадила
и за спомен раздала,
викнала, та заплакала:
- Бульо ле, бульо миленка,
стани ме, бульо, оплети,
твоето ситно плетене,
ситно плетене, ресане.
Буля се от гроб обади:
- Не мога, лельо, да стана,
тънко ми кръстче изгнило,
змия ми очи изпила,
с коса ми гнездо извила
и ранни пилци извела.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010