* * *

Булин глас от гроба (2)

Бре, де се й чуло и видяло
зълва буля си да жалей,
както Марийка буля си.
Жаля я малко или много -
цели ми девет години.
На десетата година
ранила й рано в събота
и си главата умила,
на две се й коси оплела,
улязла в изби дълбоки,
натока вино червено.
Улязла й в горни градинки
набрала й цвете всякакво,
всякакво девет трушии.
Отзела й свещи и тамян,
и на гробища отиде.
Приляла и прикадила,
викнала й, та заплакала.
- Бульо льо, бульо миличка,
станало й девет години
както си, бульо, умряла -
на ситно не съм плетена.
Стани ме, бульо, оплети
ситно кадънско плетене,
пусто моминско редене.
Буля й се от гроб обади:
- Калино, кълно Марийке,
стига ми плака, нарежда,
нещичко ще та попитам -
ожени ли се бати ти,
взема ли добра стопанка,
гледа ли добре децата?
Марийка буля думаше:
- Бати се, бульо, ожени,
не взема добра стопанка,
децата добре не гледа,
кога си хлебец поискат
суха им кора даваше...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010