* * *

Булин глас от гроба (1)

Димо ле! Димо си стадо разведе
по тия нови гробища,
и на гробища бял камък,
на камък Димо поседнал,
с меден ми кавал засвирил;
кавала пева, отпева,
Димо си кавала възпря
и си се чудом зачуди -
дали му мома отпява,
или му агне отблява.
Нито му мома отпява,
нито му агне отблява.
Снаха му от гроб продума:
- Драгинко Димо, драгинко,
ожени ли се байчо ти,
зел ли е мойта прилика?
Драгинко Димо продума:
- Ожени си се байчо ми,
узе си твойта прилика,
ала сираци не гледат -
по пътят ходят и плачат
неомити, несчесани...
Снаха му тихо говори:
- Драгинко Димо, драгинко,
иди, драгинко, да кажеш
на мойта стара майчица -
да стане рано в събота,
да ги умие, оплете,
на гроба да ги доведе,
и аз от гроба жде стана
сираци да си прибера!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010