* * *

Булин глас от гроба (2)

Жалела Бойка буля си
цели ми девет години -
не бе си глава умила,
ни дрипи променила.
Кога в деветата постъпи,
тогаз си глава умила
и си дрипи променила.
Че взела тамян и свещи
и на гроба й отишла,
викнала, та заплакала:
- Бульо льо, мила бульо льо,
стани, че си ме оплети
на твойто ситно плетене.
Буля се от гроб обади:
- Не мога, Бойке, да стана,
змия ми е очи изпила,
в коса ми гнездо увила.
Ма нещичко ще те попитам,
правичко да ми кажеш -
оглавихте ли бате си,
доведохте ли си буля,
носи ли мойто носене,
ходи ли мойто ходене,
гледа ли мойте дечица?
Бойка си буля думаше:
- Ний оглавихме бате,
доведохме си буля,
не ходи твойто ходене,
ни носи твойто носене,
ни гледа твойте дечица,
а през плет им хлебец подава...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010