* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше,
край село, край гробищата.
Луната ясно светеше
Дойчо с кавал свиреше.
Глас се от близо дочува,
от близо, откъм гробищата.
- Драгинко, булин деверко,
я спри кавала, послушай,
нещо ще те попитам
право на мене да кажеш.
Ожени ли се бате ти?
Взе ли добра стопанка?
Прилича ли, Дойчо, на мене,
носи ли моето носене,
ходи ли моето ходене,
гледа ли моето гледане?
Гледа ли добре децата?
Дойчо да свири престана,
уплашен тихо отговаря:
- Батко се, бульо, ожени,
година като измина.
Добра стопанка той взе
на тебе, бульо, прилича,
твоето ходене ходи,
твоето носене тя носи,
твоето гледане тя гледа,
но нали е бульо, мащеха,
децата добре не гледа.
Гласът по-силно говори:
- Драгинко, булин деверко,
като си във къщи отидеш
и на бате си да кажеш -
пак да си гледа жената,
да не си пръска децата,
че макар там не живея
за тях все плача, милея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010