|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (1)
Пасъл ми Дойчо шилета
долу ми покрай гробища,
с меден им кавал свиреше,
буля му от гроб се обади:
- Я бре, драгинко, Дойчо ле,
ожени ли се батьо ти,
доведе ли си булчица,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли хубо децата?
- Батьо се, бульо, ожени,
булчица си доведе,
не ходи твойто ходене,
не носи твойто носене,
не гледа хубо децата.
Хората, бульо, стрехата стоят
похукани и почукани.
Белгун, Балчишко; лазарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|