* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитра думаше:
- Не ходи, синко, не ходи
по Милканини седенки,
Милкана е мома хубава,
тя има братя дор девет
те ще те, синко, убият
живота ще ти затрият.
Не слуша Димитър майка си,
че стана, стана Димитър,
че се хубаво премени
с медно цафари засвири
и в Милканини отиде.
Милкана, мома хубава,
тя бе вече заспала.
Нейните братя дор девет,
те сред двори стояха,
печено агне ядяха
и червено вино пиеха.
Кат си Димитра видели,
всичките на крак станали,
Димитра буюр сторили.
Те на Димитра думаха:
- Я ела, ела, Димитре,
да ядем, още да пием,
та после в къще ще влезем,
голям си годеж да правим,
за тебе и за Милкана.
Ах, че Димитър уйдиса
на нейните братя кръвници.
Седнали те да ядат,
да ядат, още да пият,
а Димитър с цафари свиреше.
Те ядяха и пиеха
и си виком викаха,
на Димитра думаха:
- Я стани, стани, Димитре,
в къщи сега да влезем,
сестра си от сън да събудим,
червено вино да точи,
че голяма годба ще годим,
за теб и за Милкана.
Ах, че Димитър уйдиса
на Милканини братя кръвници.
Влезе Милкана в мазето,
руйно вино да точи,
дорде Милкана излезе,
нейните братя дор девет,
Димитру глава отрязаха.
Викна Милкана, заплака:
- Де гиди, братя кръвници,
що щяхте вий от Димитра,
та му душата вземахте?!
По-бързо вие вземете,
с пояс му глава вържете
та го в дома му занесете,
в дамове го сложете,
в дамове пред врани биволи.
Милканини братя кръвници
всичко това сторили,
те го в дома му занесли
пред биволи положили.
Биволи жално ревяха,
а Димитровата майчица,
из двори ходи и плаче,
и си Димитра викаше:
- Де си, Димитре, ела си,
биволи реват в дамови,
гладнички, мама, жаднички.
Милкана, мома хубава,
тя си за вода отива
с две ми стомни шарени,
покрай Димитрови минава.
Димитровата стара майчица,
тъжно Милкана питаше:
- Милкано, моме хубава,
де бяхте, мър, на седянка,
на седянка в нашето село?
Нашият Димитър ходи ли,
няма го, мари, никакъв?
Биволи реват в домове,
гладнички, още жаднички...
Милкана говори и плаче:
- Майко ле, стара майчице,
моите братя кръвници,
те си Димитра убиха,
сега лежи в дамове
в дамове пред биволи.
Димитра в къщи прибери
и кобудии повикай,
по-голям кобур да прави,
за двама души да сбира.
Бавно Милкана си тръгна,
две китки си в къщи направи,
две вощеници вземала
и ножче в джоб сложила,
и в Димитрови къщи отиде.
Застанала тя пред Димитра
в кобур китки сложила
и си вощеници запали.
После ножче извади
и в гърди се Милкана прободе,
и силно до Бога извика:
- Либе ле, либе Димитре,
леж, либе, либе Димитре,
ний двама с тебе да лежим,
на земя не се събрахме -
на небе първи венчални!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010