|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Братя погубват сестрино либе
Мама Димитър думаше:
- Димитре, синко Димитре,
бре, остави се, Димитре,
от Милицини попрелки.
Милица има, Димитре,
дор девет братя ергени.
Те ще те, чедо, убият,
убият, от света затрият.
Димитър мама не слуша.
Че на седянка отиде
и при Милица поседна.
Милицините девет братя,
те на Милица думаха:
- Милицо, мила сестрицо,
хитро Димитър излъжи
и го в нас доведи.
Димитър у тях отиде.
Димитър братя думаха:
- Димитре, бинен аратлик,
ний холам вече виждаме,
че се с Милица искате,
хайде в нас да идем,
да ви с Милица посгодим.
У Милицини отишли.
Милицините девет братя
те на Милица думаха:
- Милицо, мила сестрицо,
я слезни, сестро, в изби,
та че си вино наточи,
Димитър да си посрещнем
и ви годежа направим.
Димитра са почерпили
и са го хитро лъгали.
Милица са изкарали,
а тя им се молеше:
- Какво ви Димитър направи?
Недейте ми го затрива.
Те са Милица хванали
и са я навън извели,
и си Димитър убили.
С бозав го ямурлук покрили
и в ъгъла хвърлили.
Милица, мома хубава,
тя си на вода отива
на глава с черна забрадка.
Димитровата майчица,
тя си Милица питала:
- Милице, моме хубава,
защо си с черна забрадка?
Хитро майка му излъгала
и на майка му продума:
- Как да ти кажа, майчице,
като съм рано зачула,
че е Димитър починал...
Тенево, Ямболско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|