* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитър думаше:
- Сине Димитре, Димитре,
хайде се, сине, остави
от Милкините седенки,
от Мликините попрелки.
Че ти се канят, Димитре,
каниха да те убиват,
Миликините троица братя -
първия е Янко съдия,
втория баш чорбаджия,
третия баш хайдутин.
Димитър мама не слуша -
той си от оран дойде
и се премени, уреди,
и на седянка отиде.
Малкините троица братя,
те си на Милка думаха:
- Милке ле, една сестрице,
досега Димитър мразехме,
от сега ще го обичаме.
Тази вечер удома да дойде,
двамата да ви посгодим,
двамата да ви поглавим.
Милка се радим зарадва,
че взема китки нахтари,
че отключи маджар сандъци,
че извади най-баш премяна
дето за булка правена,
за булка, за венчаване.
Че се премени, уреди,
запаса копринен пояс,
и на седянка отиде.
Тамка Димитър завари
и на Димитър думаше:
- Димитре, любе Димитре,
хайде у дома да идем -
моите троица братя,
досега тебе мразеха,
от сега ще те обичат,
двамата да ни посгодят,
посгодят, либе, заглават.
И са двамата тръгнали,
и са в Милкини отишли.
Милкините трима братя,
като Димитър видяха,
прави на крака станаха.
Златна са софра сложили,
яли са сладко, пили са.
Милкините трима братя
един се друг погляват
и си с очи смигаха.
Милка се, гиди, усети,
често към Димитър поглежда,
и му с очи смигаше -
да стане, бе, да си иде.
Пък се Димитър не усеща.
Милкините троица братя
те се на Милка думаха:
- Милке ле, сестро Милке ле,
ти иди вино наточи
още малко да се почерпим,
тогава ще ви посгодим,
посгодим, сестро, заглавим.
Тя отиде вино да точи
и го на крака настъпи -
дано се Димитър усети,
да стане и да си иде.
Пак се Димитър не усети,
да стане, бе, да си иде.
Кога се назад повърна -
Димитър глава отрязяна,
под бял ямурлук турена,
че ту се викна провикна:
- Троица братя, проклети,
какво стори, направи,
та му главата отрязахте!
Милкините трима братя,
те си Димитър вземаха
и са го в тях занесли,
и са го в двор оставили.
Сипна се зора, съмна се.
Димитровата майчица
тя при Димитър отиде
и на Димитър думаше:
- Я, ставай, ставай, Димитре,
още ли лежиш, Димитре,
твоите, сине, другари,
отиват оран да орат,
ала ти, сино Димитре,
още ми лежиш, Димитре!
И пак се назад върнала,
маяла се, що се маяла,
сама се майка сетила -
да не са Димитър заклали.
Пак при Димитър отиде,
бял му ямурлук отметна -
руса му глава отрязана.
Че ту се викна провикна:
- Димитре, сино Димитре,
нали те, мама, не пущах
на Милкините седенки.
Ти, мама, не слушаш
и те, Димитре, заклаха
Милкините братя проклети!
Димитрова майчица,
тя си илчии събрала -
Димитър гроб да копаят.
Илчии Димитрови
покрай Милка минават,
Милка на порти седеше
с черна кърпа забрадена
и на илчии думаше:
- Илчии вий, Димитрови,
по голям гроба копайте,
по широк да го оставите,
за двама място да има.
Вземала й китка и свещица
и се над гроба разгледа -
за двама място имало,
че извади ножче нихтерче,
че се в сърцето прободе.
Мокър й език продума:
- Лежи, Димитре, да лежим -
моите троица братя
на живот не ни събраха,
на смърт ще ни съберат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010