* * *

Братя погубват сестрино либе

- Димитре, сине Димитре!
Нели те майка учеше:
"Не иди, сине, на седенкю,
при Милку, синко, девойкю,
не носи медни кавалчета!"
Димитър майкю не слуша,
отиде при Милку на седенкю,
и вечерали, и седели.
Тогай рекла Милка девойкя:
- Засвири сос медне кавалчета.
И запеяла Милка девойкя;
дочули нейни петина брайкя -
двамина кеседжии, троица арамлии
и Мильци на дворове чукали.
Тогай се Милка уплашила:
- Димитре, дека те сокрием?
Сети се Милка девойкя:
- Вала тебе, Димитре,
я съм по юнак от си петина брайкя.
И станала Милка девойкя,
та отворила порти демирове,
и влезнаше нейни брайкя:
- Вала тебе, Милко, наша мило сестро!
Вала тебе, Димитре, наша мило зетленце!
Донеси, Милко, много руйно вино.
Изпише това руйно вино
и тогай окали нейни брайкя -
двамина кеседжии, троица арамлии:
- Пусто се вино довершило!
Улезни, Милко девойке,
улезни у тевни зевници,
та наточи това руйно вино.
Милка се вила и повила -
не сме да остави Димитре;
и Никола, най-млади братек, рекъл:
- Не бой се, Милко, сестро наша,
нечем погубимо наши зет,
наши зет Димитре.
Тогай се верлила Милка,
верлила у тевни зевници.
И говора петина брайкя:
- Не бой се, зето Димитре!
Стури капа, да те бриемо.
Излезнала Милка из тевни зевници
и рекла на своите брайкя:
- Що видосте у мене, завидосте?
У одае се керв оперскано.
Кам Димитре, мой первне любе?
И тогай Милка проговарала:
- Ваши домове на меза продаме
и вас млади че обесу -
какво дека че се крие Димитре?
Па ги Милка научила:
- Можете, закарайте го,
закарайте го у негови дворове,
положете него у негове одае.
Учинили тако нейни брайкя.
И тогай негова майкя говорила:
- Милко девойке, девойке!
Много си играли снощи на седенке -
Димитре много е заспало.
Милка нищо не думала.
Отишла си Димитрина майкя,
отишла си на свой дом,
и окала сина Димитре:
- Димитре, сине Димитре!
Нели те учим - не иди на седенке,
да не идеш при Милку девойку.
Много си се, сино, успало -
се дружина твои на оране отишли.
Ока майкя, Димитре не стае;
и тогай беркну она у десна пазука
и рекла:
- Ситна те роса избила!
Много си, сине, играло на седенке,
та си морно, сине, заспало.
Кат си терже рука десница,
она у керв утанала.
Тогай си майкя би у две страна у глава
и каже:
- Димитре, сине, Димитре,
нели ти учила, сине, -
да не идеш Милки на седенкю,
оти си Милки много душмане.
Тогай се окнули люде,
окнули да погребу Димитре;
по нега дошла Милка девойкя:
- Вала вие, петина майсторе!
Да направите ковчег за двамина.
Изкарали Димитра на гробище,
излезе и Милка девойкя:
- Вала вие, чорбаджие!
Избесите мои брайкя,
и наш дом на меза да продате,
саде, оступете се, чорбаджие!
Я да придем при Димитра,
при Димитра, мое младо любе.
Беркна Милка у свилни джепове,
та извади ножета влашки
и си беркну у клетото серце:
- Легай, войну, оба да лежимо -
да ни жали моя майкя,
моя майкя и твоя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010