* * *

Братя погубват сестрино либе

- Вечеряй, Лальо, па лягай,
таз вечер няма седенка,
утре е, Лальо, зъл празник,
зъл празник - свети Прокопи.
Петканини девет душ' братя,
те на Петкана думали:
- Я иди, Петкано, на седенка,
я иди, седянка наклади.
Нали я Лальо зачува,
че ми е Петкана запяла,
Лальо си майка изварди,
кога е майка заспала,
нарами кривак на рамо,
взема си медна кавала
и при Петкана отиде,
и на Петкана думаше:
- Добър ти вечер, Петкано!
Петкана Лальо думаше:
- По-добре да не си идвал!
Петканини девет душ' братя,
те на Петкана думали:
- Я ставай, сестро Петкано,
в къщи, Петкано, да идем,
да идем годеж да правим,
тлъсто сме агне заклали,
руйно сме вино точили.
Като са в къщи отишли,
братя Петкана навън изгонили,
първи си врата затвори,
втори си Лальо хваща,
трети му опък ръце връзва,
четвърти си сабя вадеше,
пети му сабя точеше,
шести му глава хващаше,
седми му глава режеше,
осми го в чувал туряше,
девети го отвън оставяше.
Като се Петкана върнала,
и си в кърви натънала.
Лальова майка,
тя си на Лальо думаше:
- Ставай, Лальо мамин,
че орачи на нива отиват.
Кога Лальо отвила -
Лальовата глава отрязана!
Завика майка, заплака...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.