* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Не ходи, синко Димитре,
на Еленкините седенки -
тя има братя хайдути,
те ще те, синко, погубят!
Димитър майка не слуша,
че зема медна цафара,
цафарата му говори:
- Еленке, либе, Еленке,
излез ми порти отвори,
седянка да си накладем.
Не го й зачула Еленка,
най го зачули братята,
в хладни механи седяха,
печени агнета ядяха
и руйно вино пиеха.
Те си Димитра викнаха
да им Димитър посвири,
дорде си ядат агнето,
да си изпият виното,
тогава ще го заведат
при тяхна сестра Еленка,
годежа, Димитре, ще сторят
за тебе и за Еленка.
Кога ги видя Еленка,
викнала и заплакала:
- Как си послуша, Димитре,
моите братя хайдути,
те ще те, либе, погубят!
Еленкини братя омразни,
те на Еленка думаха:
- Не плачи, сестро Еленке,
ний годеж ще ви сториме.
Че си Еленка побърза
вино, ракия да точи.
Кога се Еленка завърна,
Димитър лежи във кърви.
Викна Еленка да плаче:
- Омразни братя, омразни,
във къщи либе занесте,
на твърдо одре сложете!
Че си Еленка отиде,
дор две ми китки увива,
с черно глава си завива.
Димитровата майчица,
тя си Димитра будеше:
- Я ставай, синко Димитре,
зора се е вече пукнала.
Отдолу иде Еленка
със две ми китки във ръце,
със черна кърпа край лице.
Жива Димитра прегърна,
мъртва се с него намери.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.