* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитър думаше:
- Не ходи, Димитре,
на Еленкини седенки.
Еленка има, чадо ле,
девет братя хайдути.
Те ще те убият
и главата отрежат.
Димитър мама не слуша,
взема си медна цафара
и на седенки отива,
на Еленкини ми седенки.
Като из пътя вървеше,
с медна цафара свиреше,
Еленкини братя хайдути
в хладна механа стояха,
печено агне ядяха
и руйно вино пиеха.
Те си дочуха Димитър
и си Димитър повикаха:
- Я ела тука, Димитре,
докато си агне изядем
и руйно вино изпием,
тогава ще те заведа
при нашата сестра Еленка.
Димитър си в механа отиде,
с медна цафара засвири,
свирил е малко, не много
дорде петлите пропели.
Тогаз Димитър вдигнали
и при Еленка завели.
Те на Еленка думаха:
- Сестро Еленке, Еленке,
я иди долу в мазата,
наточи вино червено
и люта бистра ракия.
Таз вечер годеж ще правим
за тебе и за Димитър.
На Димитър главата отрязаха;
като Еленка излезе,
като Димитър видяла,
викнала и заплакала:
- Братя ли, мои душмани,
защо заклахте Димитър?
Какво ви стори, направи?
Я си Димитър вземете
в бащини двори занесете
и го с юрган завийте.
Като се заран съмваше,
Димитрова майчица,
тя си по двора ходеше
и на Димитър думаше:
- Хайде се, синко, събуди
твоите, чадо, другари,
те си на лозе отиват.
Димитър нищо не дума,
не дума Димитър, не мърда,
като Димитър отвива,
викнала и заплакала:
- Нали ти думах, Димитре:
"Не ходи на Еленкини седенки,
те ще те, чедо, убият!"
Еленка кат се назад върнала,
влязла в равна градинка,
набрала цвете всякакво,
взела свещи вощени,
глътнала вярна отрова
и при Димитър отиде,
и хубаво го накичи.
Викнала и заплакала:
- Лежи, Димитре, да лежим,
в един гроб да ни заровят.
Жива Димитър прегърна
и се мъртва пуснала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.