* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитре думаше:
- Не ходи, мама, не ходи,
на Еленкини седенки,
че Еленкини братя рожбина,
рожбина, мама, хайдути,
хайдути, кръвопийници,
те ще те, мама, убият,
убият, мама, затрият.
Димитър майка не слуша,
пред Еленкини отиде,
с меден си кавал засвири,
кавал му свири-говори:
- Я излез, любе Еленке,
двамца седенки да накладем.
Еленка не чу, не излезе,
най са го чули нейните,
нейните братя рожбина,
рожбина, още хайдути,
хайдути, кръвопийници,
те на Димитра думаха:
- Зетко Димитре, Димитре,
я ела, зетко, при нази,
малко ни нещо посвири,
дорде си агне изядем
и руйно вино изпием.
Димитър при тях отиде,
свирил е малко, ни много,
яли са агне печено,
пили са вино червено,
почнали да се наговарят
да си Димитра заколят,
те живота да му вземат.
Че те се чудят и маят
къде Еленка да пратят,
да не се Еленка усети
и да не види Еленка
като Димитър заколят.
А пък Еленка узнала,
узнала, всичко разбрала,
и тя Димитра гледаше,
с очи му Еленка викаше,
с крака му крака застъпва -
да стане, да си отиде.
Димитър нищо не узна,
не узна Димитър, не разбра.
Еленкини братя рожбина,
един си брадва държеше,
други си ножа остреше,
трети си наджак готвеше,
па си Еленка пратиха
в мазата Еленка да иде,
руйно си вино да точи.
Еленкини братя рожбина,
че те Димитра заклаха.
Еленка в мазата отиде,
че тя се чуди и мае
как да си Димитър отърве
да не го братя заколят.
Най-подир Еленка намисли
виното да си източи,
братята да си извика -
дано Димитра не заколят.
Еленка се от маза провикна:
- Я елате, братя рожбина,
че си виното източих!
Еленкини братя рожбина,
те при Еленка отидоха.
Едни при Еленка отидоха,
други Димитра вземаха,
па си го у тях занесли,
на тяхното кьошке високо,
на Димитрово легло сложили,
през глава са го завили.
Сутринта Еленка станала,
три пъти за вода ходила,
покрай Димитрови минава -
да си Димитра съгледа.
Трети път Еленка минава,
майка му тя съгледала,
като на кьошка викаше:
- Чадо Димитре, Димитре,
я стани, чадо, я стани,
че твоето любе Еленка
таз заран рано ранила,
три пъти за вода ходила
и все към дома тя гледа -
дано си тебе съгледа,
па ти, мамо, още спиш!
Димитър от легло не мърда,
ни снага, Димитър, ни глава,
не си главата издигна,
нито й дума продумва.
Като майка му отива,
Димитър се е с кръв облеял,
Димитрова глава отрязана.
Почнала майка му да плаче,
да плаче и да нарежда:
- Чадо Димитре, Димитре,
не ти ли мама казваше:
"Не ходи, мама, не ходи
на Еленкини седенки,
че Еленкини братя рожбина,
рожбина, мама, хайдути,
хайдути, кръвопийници,
че те ти живота вземаха!"
А пък Еленка, горката,
че тя се чуди и мае
как при Димитър да иде -
свещица да му запали,
със него да се опрости,
като я братя не пущат.
Из двори ходи и плаче,
че какво Еленка да прави
и какво Еленка да стори,
като я братя не пущат?
Най-подир Еленка намисли
котлите да си тя вземе,
на чешма Еленка да иде,
водица да си тя донесе.
Като си котли вземала,
покрай Димитрови минава,
котли на порти остави,
па на дюлгери думаше:
- За един кифур правете,
за двама место сторете.
Като въз Димитра отиде,
свещица да му запали,
жива се в него хванала,
мъртва от него пуснала.
Еленкини братя рожбина,
че те са, джанъм, хайдути,
хайдути кръвопийници,
двамцата те не дадоха
в един гроб да ги заринат.
Те са, холам, заринали
единия на тоз край на гробищата,
другия на оня край бе.
До две са лози израсли
от техните гробове големи;
сред гробища се събрали,
бело са грозде пуснали.
Еленкини братя рожбина,
нали са, джанъм, хайдути,
че те са лози изрязали,
че те са грозде обрали.
От тези лози двете
черно е кърви пуснало,
цяло е село обляло...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.