|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Братя погубват сестрино либе
- Димитре, море Димитре!
Димитре, има седенка.
Край Ленка има седенка,
стара го майка не пуща.
- Седи ми, сину Димитре,
не иди, сину, край Ленка,
Ленка има девет бракя,
сите са девет кумити.
Димитри майка не слуша.
Зема Димитри кафала,
па си ойде и засвире
низ тия тесни сокаци.
Ойде Димитри край Ленка.
Постоя малко посвире.
Ленка не го е дочула,
па се повърна Димитре,
низ тия тесни сокаци,
през айдушките ме'ани
и у ме'ани седе'а
Ленкините девет бракя.
Како видо'а Димитре
и го викна'а айдуци:
- Ела навамо, Димитре,
за да ни посвиреш малку,
посвиреш малку, попоеш,
до дек ручаме ручоко.
Па ке идеме до дома,
ке ве токмеме со наша,
со наша сестра Еленка!
Па кандисал е Димитре,
у айдучките ме'ани,
посвире малку, попоя,
до дек руча'а ручоко,
па отведо'а го дома.
Проговарят Еленкини,
Еленкини девет бракя:
- Еленко, сестро юбаво,
земи си менче шарено,
наточи вино цървено,
ке те токмем за Димитре!
Зема си менче шарено,
наточи вино цървено.
Дури се Еленка повърна,
Димитри найде убоден,
у Еленкини постели.
Еленка вели говори:
- Вие мои девет бракя,
девет бракя ем кръвници,
що убодохте Димитре?
Отнесете го край двори,
край майкините му двори,
завите го со моите,
со моите бели юргани!
Па го зема'а Димитре,
однесо'а го у дворо,
завия го сос йоргани.
Еленка зема две стомни,
забради църна шамия,
крена Еленка за вода,
пред Димитрови дворове.
Майка му вели говори:
- Стани ми, сину Димитре,
да видеш твоето любне,
твоето любне Еленка,
со църно се забрадила!
Еленка вели говори:
- Димитре нема да стане!
Излезна майка от чардак,
подигна бели йоргани,
виде Димитре убоден,
убоден у кръв утънал
и се от душа отделил.
Викна си майка да плаче,
Еленка вели говори:
- Трай ми си, мале, не плачи,
туку си викай дюлгери,
да си изкопат еден гроб,
що може двуйца да збира,
за мене, мале, и син ти,
за твоя сина Димитре,
за твойта сна'а Еленка.
Димитрова стара майка
фанала си е дюлгери,
изкопали една гроба,
що може труйца да сбира,
па си е дошла Еленка
у Димитровите двори,
па си го е прегърнала,
от жалба она умрела,
по нея дойде майка му,
она ги е прегърнала,
там е мъртва останала,
тогай са ги закопале
и труйцата у еден гроб.
Североизточна Македония (Михайлов-Македония, № 279 - "Два
гроба за младите").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|