* * *

Братя погубват сестрино либе

Залиби Рада Димитра,
либи го Рада, лъга го
либи го до три години;
Радини братя задружни
те си ми каил не стават,
Рада Димитру не дават
защо йе хитър Димитър,
ще иска тежко мирази,
затуй му Рада не дават
и за вода я не пущат,
нито в малата градинка
цветето да си полейе,
полейе и прикопайе.
Веднъж са Рада искрадна,
в мала градинка отиди
цветето да си полее,
полее и прикопайе.
Неси цветето полива,
полива и прикопава,
най го из дъно искубва,
и го на пътят изхварлва,
Димитр из път вареши
и цветето и береши.
Че от де са го видели,
Радини братя задружни,
че си Димитра фанаха,
опит му ръце вързаха,
в тъмни зимници введоха,
отрязаха му главата.
Черно го кърви обляло,
с чер го ямурлук завили,
Рада за вода пустиха.
Рада за вода отиди,
и там намери, завари
Димитровата майчица,
тя си на Рада думаше:
"Радо ли, снахо, почакай,
у дома да си отида,
Димитра да испроводя,
с Димитра да са видити."
Рада си жално заплака,
на свекърва си думаше:
"Майно ли, стара свекърво,
твой Димитър йе у дома,
в нашите тъмни зимници,
мойте го братя заклаха,
черни го кърви обляло,
с чер го ямурлук завили."
Как зачу Димитрова майчица
таз дума, като зла чума
тя си ми Рада олуви,
че са на съдба отишли,
съдба да ми са посдат.
Че са йе съдба паднало -
Рада и още Димитра
в един гроб да ги зароват.
Че са йе Рада факнала,
и на Димитра думаше:
"Лежи, Димитре, да лежим,
двама наедно да умрем."

През 1860 г. Робовски е учител в Лясковец, Горнооряховско, поради което отнасяме тая песен към местните. (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.