* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитър на сеитба отишъл
у петък срещу събота.
Той си от сеитба нал' дошъл
и майка гостба наготви,
че той се сладко наяде.
Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Димитре, сино Димитре,
не люби, сино, Милкана,
не ходи, сино, не ходи
по Милканините седенки -
Милкана, сино, бре има
дор девет братя джелати -
тримата царски царета,
тримата селски ъзъи,
тримата върли хайдути.
Не слуша Димитър майка си.
Че стана, стана Димитър,
маджар сандъци разтвори,
момска премяна извади,
че се хубаво премени,
хем си калпако накриви,
меден си кавал поемна.
Кат' отвън порти излезе,
жално Димитър засвири,
всичките хора събуди.
Тий си вратата отвориха,
ем си прозорци открехнаха,
един си други думаха:
- Благо й на таз Милкана,
дет' такваз севда утожда!
Димитър у Милканини отиде
и на вратата похлопа.
Милканини дружки и другарки
тий вратата отварят.
Димитър у къщи улезе,
право край Милкана утожда.
Милкана жално поеше,
Димитър с кавала приглася.
Както поеха, свиреха,
пак се вратата похлопва.
Милканини дружки, другарки,
тий си вратата отворили.
Милканини братя рождени,
рождени, дор деветтина,
тий у деветтях къщи влягоха.
Милкана на крака станала
и тя на братя си дума:
- Ой ми ви вази, бре братя,
какъв ви й вятър довеял?
Милканини братя думаха:
- Милкано, сестро Милкано,
ний чухме, мари Милкано,
ти си любела Димитра,
додохме Димитра да викаме,
голям сьовпеть ще правиме.
Тий са Димитра надбрали,
право у тях си го занесоха.
Милкана не се стърпяла,
пъстра си хурка грабнала,
че и тя отподире отишла.
И тя отподире отиде -
Милканини братя думаха:
- Милкано, сестро Милкано,
сребърно котле да вземеш,
у тъмни мазии да улезеш,
вино червено да вземеш
от бъчвите, неразченати.
Милкана братя послуша,
сребърно котле тя взела,
у тъмнии мазии улягла.
Кат' до бъчвите отиде,
девет си пушки гръмнаха,
Димитра си удариха
на девет места в снагата.
Милкана наум хрумнало,
дет' са Димитра убили.
Търти Милкана, отиде,
тя на брат'та си думаше:
- Какво е сторил Димитър,
че му младостта погубихте,
младостта, вещи хубостта?
Милканини братя думаха:
- Мълчи, Милкано, не пречи,
ам' най, Милкано, ти кажи
де да си скрийме Димитра!
Милкана братя думаше:
- Оттук кат' го земните,
право го у тях зан'сете;
под хамбара чардак той има,
и на чардако слогнете
и с пъстрина го покрийте.
Милканини братя рождени
с пъстрината го покрили.
Милканини братя рождени,
тий си Димитра бе взели,
право на чардако го сложили.
И Димитровата майчица,
ютзору рано станала,
из двори тя си ходеше,
ем на Димитра думаше:
- Да станеш, сине Димитре,
и ти на нива да идеш -
твойте другари, Димитре,
леха и полвина засяха!
Повика и тя, повика -
Димитър не се обади.
Тя му пъстрина открехна -
Димитров'та душа излягъла.
Викнала майка му да плаче:
- Нали ти думах, Димитре,
не люби, Димитре, Милкана,
Милкана, сино бре, има
дор девет братя джелати!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.