|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Братя погубват сестрино либе
Димитър на мама думаше:
- Мани мо, стара мани мо,
я дай ми, мамо, дрехите,
дрехите, мамо, новите,
хубаво да се пременя,
че ще да ида, да ида
на Вълканини седенки.
Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Димитре, чедо Димитре,
тук стой, Димитре, не ходи
на Вълканини седенки.
Тя има братя мнозина,
мнозина, дор деветмина -
четиримата са касапи,
петимата са хайдути.
Хайдути ще те уловят,
касапи ще те заколят!
Димитар мама не слуша,
стана Димитър, отиде
на Вълканини седенки,
че си при Вълкана поседна,
до нейното дясно коляно,
до нейното златно вретено.
Вълкана песен пееше,
Димитър с кавал свиреше,
Вълканините братя мнозина,
мнозина, дор деветмина,
те си каил не станаха,
те на Вълкана думаха:
- Вълкано, сестро Вълкано,
я иди в изби дълбоки,
наточи вино черевно,
да се с Димитър почерпим!
И Вълкана ги послуша,
че отиде в изби дълбоки
да точи вино червено.
Като в избите влязла,
нейните братя мнозина,
мнозина, дор деветмина -
четиримата са касапи,
петимата са хайдити;
хайдути Димитър хванаха,
касапите го заклаха
и го сред двори хвърлиха!
Вълкана от изби излезе,
нейните братя мнозина,
те на Вълкана думаха:
- Вълкано, сестро Вълкано,
пъстра паунка заклахме
и я сред дори хвърлихме.
Какво да види Вълкана,
то не е пъстра паунка,
най ми е бил Димитър,
Димитър нейното любе.
Викнала, че заплакала:
- Братя ле, братя хайдути,
и вие, братя касапи,
защо Димитър заклахте ?
Я си Димитър вземете,
че го у тяхка занесете
дето му й майка постлала
в пъстър го юрган турете.
Нейните братя мнозина
те си Вълкана послушват
и си Димитър вземаха,
и го у тяхка занесват,
в пъстър го юрган завили.
Га са сутринта съмнало,
Вълкана мома хубава,
черни е дрехи облякла,
черен се ръченик забради,
взела е бели бакъри,
тръгнала за вода да иде,
край Димитрови минава.
Димитровата майчица,
тя си Димитър викаше:
- Я ставай, ставай, Димитре,
мома Вълкана минува
с черно облечена,
с черен ръченик на глава.
Тогаз Вълкана изрева:
- Бабо льо, стара бабо льо,
мо, Димитрова майчице!
Мо, иди, бабо, да видиш,
че Димитър той не спи,
мойте го братя заклаха!...
Козаре, Карнобатско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|