* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
не ходи, мама, Стояне,
на Дилянина седянка,
че има, мама, Диляна
дур девет брате айдуте,
айдуте, върли войводи -
тебе ще глава да земат,
ала Диляна не дават!
Стоян майка си не слуша,
засвири с мала цафара,
у Дилянини отива,
на Дилянина седянка.
Като из порти излезе,
отде го чуха, зачуха
Дилянините братия,
че си на цафара свиреше,
във един глас са викнале:
- Де да си, море Стояне,
сега при назе да дойдеш,
малко ще да ни посвириш
дорде си агне ядеме,
дорде си вино пиеме;
па ще си дома да идем,
таз вечер ще ви годиме
със наша сестра Диляна!
Стоян шуреи послуша
и във механа отиде.
Малко ни много посвири -
дорде ядоха и пиха,
па са Стояна повеле
у Дилянини да идат.
Това е било сутринта,
сутринта на разсъмване.
Диляна се е проспала
и е огъня наклала.
Като на порти тропаха,
Диляна порти отваря -
всичките братя срещнала,
най-подир видя Стояна.
Тя на Стояна думаше:
- Че що-щеш, либе, ти със тях,
със моите брате айдуте,
айдуте, върли войводи?
Кога са вътре увляле,
те на Диляна думаха:
- Сестро Дилянке, Дилянке,
де вземи било бакърче,
увляз във темни зимници,
наточи шпирта ракия!
Тази ще заран да пийнем,
със Стоян ще ви годиме.
Диляна влезе в зимници,
наточи шпирта ракия.
Двама са брате скокнале,
Стояну глава юзеха.
Диляна в маза седеше -
ракия почервеняла,
рамо се с кръви заляло.
Кога са горе качила
и Стояна си видяла,
викнала, та заплакала:
- До девет брате айдуте,
айдуте, върли душмане,
че кво ви сторих, направих,
та си Стояна убихте?
Виж кво ще да ви прикажа:
било що било, станало -
я го на черга турете,
на двора му го занесте,
дурде не се е съмнало;
със бял го юрган прикрийте,
да не би да се фанете,
че сте го вие сториле!
Двама са брате станале,
на черга са го туриле,
на двора им го занеле.
Га било на расъмване,
та е Диляна станала,
с черна са кърпа забради,
па узе стомни за вода,
покрай Стоянови да мине,
да види, още разбере,
дал го е майка видяла.
Стояновата майчица,
от праг си Стоян викаше:
- Я стани, синко Стояне,
всички другаре станаха,
станаха и напрегнаха,
а ти си за път закъсня!
Стоян ни шава, ни мърда.
Като Диляна видяла,
тя на Стояна думаше:
- Я стани, синко, да видиш -
Диляна във път минува,
я стани да я попиташ
защо е с черната кърпа -
да не е нещо станало
помеждум девет й братя!
Тя си Стояна отвива -
какво е чудо видяла,
па е викнала, ревнала:
- Синко Стояне, Стояне,
нали ти мама думаше:
"Не ходи, мама, Стояне,
на Дилянина седянка,
че ти са, мама, душмане
до девет брате айдуте,
айдуте, върли войводи!"
А ти ме, мама, не слуша,
тебе си глава зимаха,
ала Диляна не дават!
Диляна във път минува
и си във двори влизаше,
па на майка му думаше:
- Не плачи, стара свекърво,
най стани, иди в чаршия,
намери по-баш майстуре,
майстуре, да са ергене,
гроба да си му копаят -
ем да е дълбок, ем широк
колку двама души да лежат!
Па си е дома отишла,
та си е вода занела,
па се с венчилки премени.
Набрала китка от цвете,
взема си свещи вакливи,
па си при Стоян отиде.
Като две свещи палеше
и си две китки слагаше,
и на Стояна думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
едната свещ е за тебе,
а другата е за мене!
Па са наведе Диляна
със Стоян да са опрости -
жива си Стоян прегърна,
а мъртва са я дигнали!
И двата във гроб турили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.