* * *

Братя погубват сестрино либе

Рано ми, рано ранила
Димитровата майчица,
рано по двори ходеше
и на Димитър думаше:
- Димитре, синко Димитре,
я стани, Димитре, стига спа,
стига спа, ненаспал се,
че Радка е рано станала,
станала за вода ходила,
с бели менци на рамо,
с черна забрадка на глава -
дали е майка й умряла
или баща й загинал.
Не чу Димитър, не стана,
отиде го майка отгъна
и к'во ми чудо да види -
Димитър в кърви потънал,
остро му ножче в гърди,
меден кавал под глава,
росна му китка на чело.
Чуди се майка, мае се
какво да стори, да прави,
че викнала, заплакала:
- Димитре, сине, Димитре,
не ти ли дума майка ти:
"Не ходи, сине, за Рада,
Радини братя до девет,
четирима са хайдути,
петима са върли касапи -
те ще те, синко, убият!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.