|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Братя погубват сестрино либе
Стоян мама си думаше:
- Ша ида, мамо, ша ида
на Милканините седенки,
на Милканините попрелки
със кавал да си посвиря.
Милкана мома хубава
на кавал да ми отпява.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
тук седи, мама, не ходи,
че Милкана има, Стояне,
дор девет братя рождени,
тримата върли хайдути,
тримата черни, по-черни,
тримата селски изедници -
те ша та, мама, убият!
Стоян мама си не слуша,
той стана Стоян, отиде
на Милкините седенки.
Щом видя Милкана Стояна,
права е на крака станала
и му е селям поела,
и на Стояна думаше:
- Стоене, либе Стоене,
я ела седни до мене,
засвири либе с кавал.
Че седна Стоян до нея;
засвири Стоян с кавал
и Милкана му отпява.
Отде ги, олам, видели
Милканини братя дор девет.
Те каил не са станали,
че си Стояна хванали,
назад му ръце вързани,
че му главата отрязали,
право у тях я занесли.
Кога се вече съмнало,
Милкана, мома хубава,
черна си кърпа забради,
грабнача бели бакъри
и край Стоянови ще мине,
да чуе, още да види
как плаче и как нарежда
Стояновата майчица.
С черна кърпа Милкана
край Стоянови минава.
Стояновата майчица
кат си Милкана видяла
толкова черна, кахърна,
тя си при Стоян отива,
че ми чергите отвива
на Стоян глава открива.
Казанка, Старозагорско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|