|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Братя погубват сестрино либе
Мама Димитре думаше:
- Не ходи, мама, Димитре,
на Милканините седенки,
че Милкана има дор девет братя
и деветтях са, мама, хайдути,
хайдути, мама, кръвници.
Ще те, мамо убият,
ще те, мамо затрият!
Димитър мама не слуша,
че отиде на Милканините седенки.
Деветтях братя на Милкана думаха:
- Милкано, сестро Милкано,
в дълбоки мази да влезеш,
червено вино да извадиш,
да си Димитра почерпим.
Доде Милкана в дълбоки мази влезе,
доде червено вино извади,
деветтях братя са Димитра уловили
и са му главата отрязали.
И Милкана като излиза, що да види.
Викнала тя да плаче, а те я миряха:
- Не плачи, Милкано, не плачи,
че и твойта глава ще отрежем.
Че са го у тях занесли,
навити черги са намерили
и са го с тях увили.
Сутринта майка му като става,
из двори ходи и шета
и все на Димитра викала:
- Ставай, мър майко, ставай,
чуждите мъже на нива отиват
черна угар да орат,
пък ти, синко, още спиш.
Кога майка му в сайванта отива,
и там що да види -
Димитра с черги загърнали
и му главата отрязали.
Викнала тя да плаче,
както плакала и тъй паднала.
И комшии тогаз се събрали
да видят чудо голямо.
Милкана девет пъти покрай тях минала
и на десетия път влязла.
И си остро ножче извади
и в сърце се прободе,
и до него паднала,
и ги в един гроб заровили.
Каранци, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|