* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитър майци говори:
- Стани ми, майчо, насипи
оная желта бъклица
с оная сладка здравица,
Райни ще момар да ида.
Стана му майка насипа
оная желта бъклица
с оная сладка здравица -
Райна момарин да иде.
Райна си двори метеше
и на Димитра говори:
- Назад ми, назад, Димитре,
девет са братя сърдити.
Димитър Райна не слуша,
ами си рипна и влезе.
Девет си братя излезли,
с девет го ножа проболи,
в само го сърце убили.
Райна ми хитра, разумна,
че го изкачи, покачи
на високите чардаци,
на шарените пармаци,
на алените миндери.
Зелен му килим постлала,
с алени черги покрила,
ситна го роса избила.
Димитровата майчица
станала рано в неделя,
та се омила, оплела,
забради тенка махрама,
нареди бели бакъри
рано на Дунав да иде,
рано на Дунав за вода,
през Райнините улици.
Райна си двори метеше.
- Райне ле, мари, хубава,
дойде ли тука Димитър?
А Райна ли хи говори:
- Йой, Димитрова майчице,
я изкачи се, покачи,
на високите чардаци,
на шарените пармаци,
на алените миндери.
Че са изкачи, покачи
па високите чардаци,
на шарените пармаци.
Че са назад повърна,
та си скалеса, скалеса
от девет села дюлгери
Димитру къща да градят.
Райна ли хим говори:
- Йой, Димитрови дюлгере,
Димитру къща градите
и мене място оставяйте,
я ще при него да влеза.
Димитра къща градили
и нехи място оставили
и тя при Димитра е влезла.
Ява се змия зададе,
билка ми в уста носеше,
Димитру йочи да пие.
Извъртя Райна кавалит,
та си змията пречука,
от уста хи билка вземала,
га е в филджан сътрила,
та си Димитра напои,
та се Димитър съживи.
Димитровата майчица
станала рано в неделя,
та се омила, оплела,
отишла да го прелива.
Като си тамо отишла -
Димитър с кавал свиреше,
а Райна му отпяваше.
Димитровата майчица
назад се е повърнала
та си калеса, скалеса
Димитровите дюлгере.
- Йой Димитрови дюлгере,
хайдете да ви заведа
Димитру къща да валим,
Димитър се е съживил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010