* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитро на майка казува:
- Я ще да пода, мале ле,
на Милканкини на гости.
Мама на Димитра казува:
- Седи, Димитро, не подай,
Милканка има, сино льо,
двама братя, братучеди,
те ще те, сино, кайдисат.
Димитър мама не слуша,
възседна конче хранено,
запаса сабя френгия,
нарами пушка шарена,
стана Димитър, отиде
на Милканкини на гости.
Вънка на порти порюка
и на портите почука:
- Либе ле, либе, Милканку,
излез ми, либе, на навън -
кончето да ми разходиш!
Тя го Милкана зачула,
вънка на порти излезе:
- Добре ми дойде, Димитре!
- Добре те найдох, Милканку!
- Ют конче слязай, Димитре,
ют конче слязай, вътре вляз!
Димитро слязъл ют конче,
ют конче слязе, вътре влязе,
вътре влязе, на стол сяда.
Милканкините братуве,
братуве и братучеди,
тия му сабя точаха.
Дваж се кандилят запалят,
триж се кандилят изгасят,
йоще се Димитро не сята,
навънка да си излезе.
Милканкините братуве,
братуве и братучеди,
тия му глава отсякъха,
главата, джанъм, хвъркаше,
езикът, джанъм, думаше:
- Мене си майка казува,
я съм си майка не слушал!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010