* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитър люби Милкана,
а Димитровата майчица
от хора и комшии
е зачула какво се говори -
Милканините братя
Милкана за Димитър не дават.
А Димитър майка не слуша,
влезе в стая голяма,
извади премяна хубава,
облече бяла долама,
накриви калпак над вежди,
забоде китка над ухо,
па извади меден кавал,
че отиде на Милканини порти.
Седнал Димитър, засвирил,
голяма седянка станало;
Милкана на софра вечеряше,
залък захвърли на софра,
па си влезе в стая хубава,
та извади бяла премяна,
та си хубаво премени.
Па взема хурка писана,
надяна бяла къделя,
запреде ново вретено,
окачи жълти жълтици,
па на седянка излезе
и до Димитър седнала -
Димитър свири, Милкана пее
из едни уста две думи,
из едно гърло два гласа.
Зачули са Милканини братя,
четирима хайдути, пет кръвопийци,
един са други питали
как Димитър да убият,
как кръвта му да изпият.
Най-малкият казал:
- Ще приготвим ядене хубаво,
ще направим трапеза голяма,
на гости Димитър ще поканим,
и тогава Димитър ще погубим!
Най-малката снаха отишла на еедянка
и ги поканила да отидат на гости.
- Я стани, я стани, зетко Димитре,
и ти, Калино Милкано,
у дома на гости да отидем.
Станали от седянка и на гости отишли,
и яли преяли нейните братя.
При Димитър се спряли
и тихом му дума продумват:
- Я стани, зетко Димитре,
у мазето да идем,
ройно вино да наточим,
вино неначевано -
всички да пием да се веселим!
И в маза кат са отишли,
той се нищо не усеща,
там са му главата отрязали
нейните братя кръвопийци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.