* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Марине думаше:
- Синко Марине, Марине,
я седи, мама, не ходи
на Милкините седенки,
че Милка има два брата,
два брата, до два близнака -
тий ще те, мама, убият,
убият, мама, затрият!
Марин майка си не слуша.
Вечеря Марин, па стана
и бодна медно кавале,
та ми отиде, отиде
на Милкините седенки.
Извади Марин кавале,
засвири Марин и запе
със моми Марин, с другари.
Че го зачуха, зачуха
Милканините два брата,
па го нанавън извели
и го в кръчмата въвели.
Па си Марина карали
да свири Марин, да пее -
тий ще Марина да черпят,
тий ще го двама отведат.
- Айде да идем у дома,
ний ще тебека да сгодим
за нашта сестра Милкана.
Стана Марин, послуша ги,
па е след двата той тръгнал,
право у Милкини отишле.
Братя са Милке думали:
- Сестро Милкане, Милкане,
я иди, сестро, у дома,
с Минка ще да ви сгодиме.
Да вземеш, сестро, да вземеш,
шарен ще павун заколиш,
пък ще Марина да пратим
в това тъмно мазане (2)
червено вино да точи.
Стана Милкана, отишла,
шарен ми павун заклала,
па ми Марина пратили
във това тъмно мазане
червено вино да точи.
Двата след него отишли (2),
руса му глава отсекли.
Като е смърка смърчило,
те го на черга турнали,
па са ми двата сгълчели,
право го у тях занели -
във бащино му дворове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.