* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитър, мори Дими=
Димитър, мори Димитър.
Майка Димитър учеше:
- Димитър, сине Димитър,
не йоди, сино, не йоди,
у Еленка на седенка.
Еленка, синко, си има,
до девет братя хайдути,
теб ке те , сино, погубят.
Димитър майка не слуша,
зима си медно кафалче,
прис поле върви и свири;
кафала свири-говори:
- Еленке, мома юбава,
стани ми, мари, йотвори.
Не го е чула Еленка,
тук са го чули, разбрали
Еленкини девет братя
от тая ладна меана;
червено вино пиеха,
печено агне ядяха
и на Димитър думаха:
- Димитър, зекьо Димитър,
я ела, зекьо, при назе,
с кафало да ни посвириш.
Ка чу Димитър, ка разбра,
право си при них йотиде.
Яли са, още пили са,
дорде са вино изпили,
доде са агне изяли.
Еленкини бракья хайдути,
те на Димитър думаха:
- Димитър, зекьо Димитър,
ние сме, зекьо, решили
таз вечер теб да те сгодим
за наша сестра Еленка -
ай до дома да идеме.
Нали е Димитър аджамия,
хитро се Димитър излъга
и си у дома отиват,
на Еленка велят-говорят:
- Еленко, сестро Еленко,
я стани, сестро, я стани,
ние сме, сестро, решили
за Димитър да те сгодиме.
Кат зачу Еленка тез думи,
ногу се Еленка зарадва,
веднага става, отваря,
и си във къщи влезнали
Еленкини братя хайдути.
Те на Еленка думаха:
- Я влезни, сестро, я влезни,
долу във темни зимници,
наточи вино червено
и върла люта ракия,
теб да те, сестро, сгодиме.
Хитро се Еленка излъжа,
влезнала в темни земници
да точи вино червено
и върла люта ракия.
Еленкини братя хайдути,
хайдути, още аджери,
те са Димитър фанали
и му главата отрязват.
Пада Димитър, умира.
Кат се Еленка завръща,
Димитър мъртъв намира,
на бракья вели-говори:
- Бракья ле, люти аждери,
що ви Димитър направи,
та го вий млад погубихте?
Еленкини братя хайдути
един се други поглеждат,
никому нищо не думат.
Еленка им вели-говори:
- Братя ле, люти аждери,
вземете Димитър, носете,
при негово стадо шарено,
тамо го вие завийте,
завийте и оставете,
дано го майка му види
и да го майка прибере.
Еленкини братя хайдути
Димитър си са вдигнали,
при негово стадо откарват,
там са Димитър оставили.
Завили са го, подвили,
и са се назад върнали.
Сутринта майка му станала
и на Димитър думаше:
- Димитър, синко Димитър,
стани си, синко, стани си,
сивото стадо да пуснеш,
че във кошари заблея.
Ала Димитър не мърда.
Майка Димитър пак дума:
- Я стани, синко Димитре,
да видиш, синко, Еленка,
що си е толко кахърна,
със черна кърпа на глава.
Ала Димитър не мърда.
Майка му при него отива
и си Димитър открива.
Що да си види, разбере -
Димитър мъртъв лежеше,
башка труп, башка му главата.
Жално си майка заплака:
- Нали ти казах, Димитър,
ти да не одиш, Димитър,
у Еленка на седенка,
че ке те тебе погубят,
погубят, още убият
и си те тебе убиха...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.