|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Братя погубват сестрино либе
Майка Димитру думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
не ходи, синко Димитре,
на Еленкините седенки,
Еленкини са братя душмани,
те ще те тебе погубят!
Димитър майка не слуша,
че зема медни кавали,
покрай Еленкини минава.
Еленкинте братя душмани,
те на Димитър говорят:
- Я ела тука, Димитре!
Че на Еленка говоре:
- Сестро Еленке, Еленке,
заколи тлъсти пауни,
наготви манджи секакви,
че ще годеж да правим!
Еленка братя послуша,
наготви манджи секакви.
Еленкинте братя душмани,
те на Еленка говоре:
- Сестро Еленке, Еленке,
изнеси бели чорапи,
та на Димитър да дадеш,
че ще годеж да правиме!
Еленка братя послуша.
Кога Еленка излезла,
те му глава отрезали.
Викна Еленка да плаче,
кога си плаче, нарежда:
- Братя ле, мои душмани,
защо Димитър погубихте?
Братя Еленки говоре:
- Не плачи, сестро, не тъжи!
Па му глава наместили,
със бел го чаршаф прекрили,
в техни го двори занели.
Кога е било сутринта,
мама на Димитър говори:
- Синко Димитре, Димитре,
я стани, синко Димитре,
сички се хора дигнали
и на работа отиват,
а ти, Димитре, още спиш!
Димитър дума не дума,
Димитър от место не мръдна.
Мама Димитър думаше:
- Я стани, синко Димитре,
да видиш, синко, Еленка,
Еленка на вода отива,
а ти, Димитре, още спиш.
Димитър дума не дума.
Кога го майка отвила,
какво горката да види:
Димитър в кърви потънал!
Викнала майка да плаче,
кога си плаче, нарежда:
- Синко Димитре, Димитре,
нали ти мама думаше:
"Не ходи, синко, не ходи
на Еленкини седенки,
Еленкини са братя душмани,
те ще си тебе погубят!"
Че си Еленка влезнала,
две си е свещи носила
и на свекърва говори:
- Не плачи, свекърво, не тъжи,
иди си ковчаг поръчай,
ковчаг колкото за двама!
Две си е свещи запалила
и при Димитра легнала,
и на Димитра говори:
- Лежи, Димитре, двамка да лежиме!
Чипровци, Монтанско; седенкарска (СбНУ 60, № 1049 - "Братя
убиват либето на сестра си - 2").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|