* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитър мама си думаше:
- Ще ида, мамо, ще ида
на Милканините седянки.
Мама Димитра думаше:
- Не отадяй, синко, не отадяй
Милкани братя дор девет,
четирима са хайдути,
петимата са касапи -
те ще те, синко, убият!
Димитър мама не слуша,
че стана Димитър, че стана,
че обу черни ботуши
и обу бирният си колчакла,
накриви калпак на чело,
на чело на черни си вежди,
че отиде на Милканини седенки.
Той на вратата похлопа.
Милкани братя дор девет
те си напред седяха
печено агне ядяха
червено вино пияха.
Димитър на врата похлопа,
те на Милкана думаха:
- Милкано, сестро Милкано
ти си вратата отвори
да си Димитър у къщи влезе.
Стана Милкана, врата отвори,
с уста си вика - "ела, отодяй",
а с очи смига да не дохожда.
Димитър у къщи увлезе,
те за Димитра буюр сторили,
да седне, да яде, да пие.
Те на Милкана думаха:
- Милкано, сестро най-малка,
да вземеш бяло бакраче,
да идеш у маза дълбока,
да извадиш вино червено,
от голямата бъчва.
Те си Димитра упоили
заклали и са го скрили.
Сутринта стана Милкана
с черна се кърпа забради,
отиде чарда изкарва.
Майка му на врата седеше,
като си Милкана съгледа,
викнала, че заплакала:
- Нали ти думах, Димитре,
у Милканини да не отиваш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.