* * *

Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)

- Нали ти думах, слънчице,
да грееш, майка, до пладне,
от пладне в облак да заседнеш
да се разхладят, мама, косачи,
косачи, мама, жътвари,
навременни булки в чакъма
и децата им в люлките?
Отговаря си ясно слънце:
- Много се, мамо, забавих,
в долна се земя загледах -
два брата дялба деляха,
лозя на кютюк четяха,
ливади с тънки синджири.
На майка се й паднало
хурката и вретеното,
чужди къдели да преде,
да преде, да се прехранва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010