* * *

Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)

Мама на слънце думаше:
- Слънце ле, мило мамино,
нали ти, мама, заръчах,
до пладне, слънце, да грееш,
от пладне, слънце, да зайдеш,
да те хората не кълнат,
хората и комшиите,
и търпанджиите в ливади?
Слънце мама си думаше:
- На път бях, мамо, идех си,
ала се, мамо, загледах -
трима се братя деляха,
нивите си братя деляха,
нивите със синджир мереха.
На всеки по дял се падна -
и на Стоян се дял падна -
нивите със калемите,
и два ми сиви гълъба.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010