* * *

Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)

Слънчева мама думаше:
- Слънце ле, мило мамино,
нали ти мама заръча -
до пладня силно да грееш,
рано, по-рано да зайдеш,
че ми жътвари изгоряха
по чужди, мама, чикъми,
косачи по ливадите,
малки дечица в люлчица?
Слънцето дума, мър мамо:
- И аз се, мамо, загледах,
двама се братя деляха
и една стара майчица
и една сестра хубава.
На братята се падаше
бащино тежко имане,
на майката се падаше
чуждата хурка да преде
и своя душа да храни.
На сестрата се падаше
чужди чикъми да кара
и свои дари да прави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010