* * *

Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)

Слънчова мама думаше:
- Слънчо льо, миличък мамин,
нали ти, слънчо, заръчах -
до пладня, слънчо, да грееш,
от пладне зайдом да зайдеш?
Изгори, слънчо, попари
момите по чакъмите,
булките по беленките,
старите баби до люлките.
Слънчо майки си думаше:
- Ази се, мамо, позапрях,
позапрях да си погледам -
два са братя деляха,
два братя, до два близнака.
Бащино тежко имане,
всичко по равно делиха,
делиха и разделиха,
а на майка си оставиха
една ми хурка писана -
да преде и да се гледа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010