|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Братя оставят майка си без дял (1. Слънце
гледа делба на братя)
Мама си Слънчу мъмреше:
- Слънчице, мило мамино,
нали ти, мама, заръчах -
до пладне, Слънце, да грееш,
след пладне в в облак да зайдиш,
че изгоряха косачи
из тува росно ливади,
млади девойки в екини…
Слънчице мами думаше:
- Прости ми, мамо, забравих.
Ази се, мамо, загледах -
двама се братя делеа,
с кринчи жълтици мереха,
белите с кантар теглеха,
на мама дял не дадоха,
най й дадоха, дадоха
хурката и махалката.
С махалка да се поддържа,
с хурката да се изхрани...
Дебнево, Троянско (НПЛов., с. 563 - "Подялба между немилостиви
синове - 2").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|