* * *

Божа майка дарява чудна риза на малка мома

Ой те тебе, малка моме,
Богдане ле, Коладе ле,
излезнала малка мома
с тънка риза копринена;
и шарена, и писана -
на гърди й ясно слънце,
на рамене ясен месец,
по поли й дребни звезди,
та си свети от хубости.
- Ой те, моме, Чубравичке!
Кой ти уши тая риза,
нашарена, написана,
и на игла изнесена?
Дали ти я майка уши,
или ти я баща купи,
или ти сама уши?
Чубравичка отговаря:
- Ой ви вазе, коледарци,
кат питате, ще ви кажа.
Родило се Млада Бога,
Млада Бога и Божича.
Поканиха всите жени,
поканиха моя майка.
Та отиде със погача,
със погача "повойница",
моя майка мен отведе.
Заплака си Млада Бога;
аз залюлях Млада Бога,
залюлях го и запях му:
"Нуни, нуни, Млада Бога,
Млада Бога и Божича..."
Смилила се Божа майка,
та ме дари тая риза,
нашарена, написана,
и на игла изнесена -
на гърди й ясно слънце,
на рамене ясен месец,
по поли й ситни звезди.
- Тебе пеем, малка моме,
тебе пеем, Бога хвалим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010