|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Божа майка дарява чудна риза на малка мома
Сокол хвърчи, сокол хвърчи над момини, Дойно ле, Коладе ле,
над момини равни двори, бърно ле, Коладе ле,
сокол хвърчи, Бога моли:
- Не дай, Боже, ихър вятър,
ихър вятър, горняк, долняк,
да не ми развява перцата,
че да може да гледам
хем надолу, хем нагоре.
Отдолу иде силна войска.
Като до нашто село доди
се отдели добър юнак,
добър юнак с добра коня,
добра коня вихрогона.
Че немало кой да държи
добра коня вихрогона.
Държала го малка мома
с тънка риза копринена.
Па запита добър юнак:
- Ой те тебе, малка моме,
с тънка риза копринена!
Отговаря малка мома:
- Снощи се роди Христа Бога,
че ни дари Божа майка
малки момичета с ризи,
с тънки ризи копринени,
а момчета с калпачета.
Старо село, Тутраканско; коледна - на мома и ерген (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|