|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Божа майка дарява чудна риза на малка мома
Израсла ми е ябълчица, Коладе ле,
не ми било ябълчица,
най ми било малка мома,
малка мома в златна риза.
Млад гидия я питаше:
- Ой те тебе, малка мома,
де си взела тази риза?
Дали си я сама шила,
сама шила и писала,
или снаха дар дарила?
Отговаря малка мома:
- Ой те тебе, млад гидийо,
кат ме питаш, да ти обадя -
не съм си я сама шила,
сама шила и писала,
най съм бавила Млада Бога,
докат ходи Божа майка
да обиколи тез черкуви,
тез черкуви манастири;
бавила съм Млада Бога,
докат ходи Божа майка,
докат ходи и да доде,
че ма дари Божа майка
тази риза, златна риза,
да я нося ката година,
ката година на Коледа,
да ма пеят, да ма славят:
"Колкото звезди в ясно небе,
толкоз здраве в тази къща!
Кръстат кравай кръст дукато,
от Бога е принесено,
колаждани обречено,
тебе пеем, Бога славим!
Колкото звезди в ясно небе,
толкоз здраве в тази къща."
Овча могила, Свищовско (Илиев, № 98; =БНПП 2, с. 155 - "Дарба
от света Богородица").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|