* * *

Божа майка дарява чудна риза на малка мома

Дей гиди, Стара планина
и нищо не е минало,
минала сватба теготна,
Ерина млада невеста,
Василкьо ръчно деверче.
Василкьо Ерини говори:
- Снахо Ерино, Ерино,
що че те баю попита,
право на бая да кажеш -
чия е риза на тебе?
Ерина Василкьо говори:
- Байо Василкьо, Василкьо,
като ме питаш да кажа -
баба е Бога бабила
и ме е мене дарила
със ясно слънце на гърди
и с месечина на плещи,
с ситни звездици на лице.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010