* * *

Божа майка дарява чудна риза на малка мома

Израсла ми е ябълчица,
средом Георги равни двори,
Коледо ле, мой коледо,
не ми била ябълчица,
най ми била малка мома,
малка мома с шита риза.
Нейни дружки я подпитват,
подпитват, запитват:
- Леле варе, малко моме,
кой ти шило тая риза,
като шило, наричало?
Дали ти е майка шила,
или ти е сестра шила,
сестра шила, наричала,
или ти е снаха дала,
снаха дала, дар дарила?
Отговаря малка мома:
- Нито ми е майка шила,
нито ми е сестра шила,
сестра шила, наричала,
нито ми е снаха дала,
снаха дала, дар дарила.
Най ми я даде Божа майка,
дето съм Бога забавила,
златна люлка полюляла,
докато ходи Божа майка
да си отчита литургия,
литургия в град София.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010