* * *

Божа майка дарява чудна риза на малка мома

Мела й мома равни двори
със китчица босилкова,
със вейчица стратулова,
по ризица копринена -
по поли й дребни звезди,
по ръкави денизица,
на плещи й ясен месец,
на лице й ясно слънце.
Де я сгледа змей огнянец
от планина, от пещера;
той се спусна в тъмен облак,
че си кацна у момини,
у момини, в равни двори,
равни двори, чемшир порти.
Че на мома отговаря:
- Мари моме, малка моме!
Де си взела тънка риза,
тънка риза копринена -
по поли й дребни звезди,
по ръкави денизица,
на плещи й ясен месец,
на лице й ясно слънце?
Отговаря малка мома:
- Га ма питаш, жда ти кажа:
- Бавила съм Млади Бога,
дарила ма й Божа майка,
дарила ма й тънка риза,
тънка риза копринена -
по поли й дребни звезди,
по ръкави денизица,
на плещи й ясен месец,
на лице й ясно слънце.
Наздраве ти, малка моме.
Тебе пеем, Бога славим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010