* * *

Божа майка дарява чудна риза на малка мома

- Мари, лепа Маринчице,
сокол на век'а стоеше,
къх долно поле гледаше,
долно поле край рудини,
край рудини нови цръкви.
Окол цръкви хоро игра;
в хорото е Маринчица,
облекла е кошулица -
по полите дробни звезди,
на гръдите ясно сънце,
на плешчите месечина.
Дружки Маринка питаа:
- Дружко Маринко, Маринко,
кой ти даде тай кошуле?
- Ой ле, дружки, мили дружки,
даде ми я Божа макя,
ке съм Бога издържала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010